ПУБЛИКАЦИИ



                                   гр. Пловдив, 2 Декември 1923 год.
                                     вестник „Правда”, Брой 344

                                 Старото и ново изкуство

    Борбата между двете течения в изкуството – реализма и експресионизма се принесе и у нас. По причина на скъпа хартия и печат не се издават  луксозни списания и закачките, подмятанията и острите критики от двата лагера се ширят из долните етажи на вестниците. От време на време се появяват футуристични издания, но техния живот е къс, защото винаги финансовите им средства са оскъдни, а понякога и моралната мощ на редакторите не е достатъчна, за да водят борба.
    Обществото, притеснено от нужди и грижи, обзето от партизански ежби, гледа въобще без интерес към изкуството и често пъти от случайно виденото вади прибързани заключения за цяли школи. Много бездарници са се вмъкнали между модернистите и те са, които компенсират новото течение. Шаблонният критик е в недоумение, защото неговото мерило за анатомията не може да се приложи при преценката на експресионистическите художествени творби. Много фалшиви монети има в съкровището на експресионизма и кубизма, и малцина са тези, които могат да разпознаят истинските. Затова едни твърдят, че всичко в експресионизма е фалш и палячовщина, а други се възхищават безрезервно от всеки появил се експресионистичен боламач.
    И борбата е ожесточена на запад. Модерното, днешно или по право бъдното изкуство измества все повече и повече старото, спечелва привърженици между професори и академици, вмъкна се през сцената на вариетето в театъра, изпъстри стените на новите салони с геометрични форми и изразителни фигури, а понявга за съжаление и с идиотски епилептични образи; концертните зали се огласиха от преплетени полифонии и художествените магазини се напълниха с експресионистични и кубистически изделия на приложните изкуства.
    Изкуството, като изразител на епохата, през която живеем, не може да иде по друг път, защото ако един художник Рафаело или един Рубенс са живяли всред атлази, пелюши и накити, при един спокоен живот, то днешните хора на изкуството, живущи във века на електричеството, катаклизмите и картечниците, не могат да рисуват картини като старите майстори, в спокойна кадифяно маслинева хармония. И няма да бъде пресилено ако кажем, че ако старите майстори беха наши съвременници, те щеха да бъдат най – крайни експресионисти и кубисти. Усъвършенстването на фотографията и кинематографията подцени до нейде стойността на реалистичния портрет и композиция. При добри режисьори, артисти и оператори имаме кинематографни картини, които съперничат в художествено отношение на картини, изработени от живописци. Наистина при рисуваните реалистични картини имаме освен композицията като концепция, но и сръчността на автора при пректирването върху една плоскост предметите, поставени в пространството и при нанасяне багрите.
    Класици и реалисти имат солидна техника и майсторска ръка, и всеки културен човек трябва да им отдаде нужната почит. Експресионистичните картини изглеждат, че са много лесно изпълними и туй дава повод на противниците на експресионистите да твърдят, че слабата техника и низката естетична култура кара младите на нагазват в модерните течения и под покривалото на разни маниери и изкълчвания да крият своята бездарност и слаба школа. Туй за некои може да е верно, но не требва да се забравя, че в редовете на експресионистите имаме маса професори и художници, свършили академии, и работите им, преди те да нагазят в експресионизма, свидетелствуват за техното майсторство в рисунъка и колорита. За тях не можем така топтанжийски да приказваме и да твърдим, че бездарността, слабата школа и злобата ги е повлякла толкоз на ляво. На тях трябва да гледаме като на културни представители на днешната епоха, като изразители на нервното, електричеството, болезненото на днешния преходен период.

                                                                                                                                                    Лоран