20-те г., ХХ в.

През 1920 година Цанко Лавренов отива във Виена с надеждата, че след една добра подготовка в частното рисувално училище „Св. Ана” ще постъпи във Виенската художествена академия. За негово съжаление австрийското правителство отказва прием на чужденци за учебната 1921 – 22 г. поради икономическата криза в страната. Плановете на амбициозния младеж да учи, живее и работи в чужбина пропадат. Тогава Лавренов си спомня думите на проф. Бертхол Льофлер, който води курса по живопис във виенското Художествено – индустриално училище „Кунстгевербешуле”: „Върнете се при извора и пийте от него вдъхновение.” Съвет, който се оказва пророчески за живота на младия пловдивчанин. Съдбата отвежда Лавренов при „извора” – в родния Пловдив.