-
19Feb, 2019
-
Малки истории - рисунки и документи
В откритата на 22. февруари 2019 г. изложба „Малки истории – рисунки и документи“, фондация „Цанко Лавренов“ показва произведения от своята колекцията, които не са част от семейното наследство на художника Цанко Лавренов.
Като свидетелства за целенасоченото събирачество, превърнало се в една от мисиите на фондацията, тази изложба по естествен начин се явява продължение на представянето на новите постъпления във фонда, организирано от фондацията през 2015 г. отново в салона на галерия „Лоранъ“.
Имената на художниците, местата и образите, които срещаме по стените на галерията, сюжетите в скицниците, подателите на писмата, адресатите на изложените картички предават правдиво пъстрата картина на живота в Царство България от първата половина на 20. век с неговите големи теми и моментни вълнения.
Така малката история на една малко позната политическа карикатура от К. Каменов по неочакван начин се оказва свързана с не малко от произведенията, включени в изложбата. Нейният сюжет е с вързан с известния адвокат, журналист и политик от Демократическата партия Григор Василев, който се обръща към солиден господин с цигара и бомбе, и ръкомахайки му казва: „Ей човече, четири години...ама питаш ли ме, душичката ми изгоря!”. Сцената е озаглавена „4 години управление Кьосеиванов“ и е свързана със събитията от 1939 г., когато още на 1. април Григор Василев е един от поискалите оставката на целия кабинет на Георги Кьосеиванов, но тя е подадена едва на 19 октомври 1939 г. във връзка с конфликтите в политиката на правителството на цар Борис III.
Монархът от своя страна е представен в салона на „Лоранъ“ с шарж от Александър Божинов, направен в резиденцията Кричим през 1931 г., а от документалната част на изложбата научаваме за близките отношения между двамата като разчитаме в показаните писма неизвестен до момента псевдоним на цар Борис III - д-р Брандес.
По-късно, и отново, Божинов ще нарисува и автора на споменатата в началото политическа карикатура – мястото този път обаче е Централният софийски затвор – там, в килия 158 Каменов, Дамян Калфов и Димитър Талев отбелязват деня на Св. Трифон.
Това разпределение съвсем не е случайно. Определящ себе си като журналист, от 1925 г. до смъртта си през 1953 г., Константин Коцев, познат като Константин или Камен Каменов публикува статии и карикатури в повече от двадесет вестника, между тях и „Утро“, където в броя от 24. ноември 1939 г. намираме отпечатана „4 години управление Кьосеиванов“.
За последен път „Утро“ излиза на 08. септември 1944 г. в тираж от 220 000 екземпляра, а подготвеният за 9. септември брой не е отпечатан, тъй като редакцията е превзета сутринта на същия ден от отечественофронтовски отряди. Започва да се подготвя издаването „Отечествен фронт“. Главен редактор на в. Утро от 1911 г. до този последен ден е Стефан Танев, брат на художника Никола Танев. Двамата Таневи лежат „наедно“ в затвора шест месеца - Никола е освободен през април 1945 г., а Стефан умира там през 1952 г.
Двете рисунки с туш на Никола Танев, показани в изложбата „Малки истории“ – „Пак у дома“ и „В ателието“ - със своите нервните щрихи носят белезите на така преживяната травма. Интересно е да се отбележи, че те са създадени приблизително по същото време – есента на 1946 г., когато Танев рисува „Манифестация по случай обявяването на републиката“, част от серията „Деветосептемврийска манифестация“ – „апотеоз на едно събитие, което му бе дълбоко чуждо и противно“ по думите на Димитър Аврамов.
По това време Григор Василев, когото в изложбата срещаме изобразен не само в компанията на Кьосеиванов, но и портретиран от Константин Щъркелов и Кирил Буюклийски, от близо четири години не е между живите.
За него много по-рано Щъркелов рисува по снимки представения в галерия „Лоранъ“ двоен портрет на братя Миладинови – вероятно във връзка с активното му отношение по македонските въпроси. Съхраняваните във фонда на фондация „Цанко Лавренов“ рисунки на Константин Щъркелов, документиращи участието на художника в Балканските войни, също по един или друг начин са свързани с личността на Григор Василев.
Сред тях обаче липсва изобразяването на бойни сцени - както Марин Устагенов с портретите от Първата Световна война, така и Щъркелов е представен в изложбата със своите съзерцания в черно и бяло. Като контрапункт между тях застава изпълнения с ярки цветове шарж на Кирил Буюклийски, представящ разходката на една дама през 1914 г. - на каишката, където очакваме да намерим кученце, госпожата е завързала топ!
Така произведенията от колекцията на фондация „Цанко Лавренов предлагат различни погледи върху хода на войните от второто десетилетие на 20. век, загатват за романтичните патриотични чувства на представените художници и тяхното обкръжение, надникват в личните им интереси и отношения, станали причина за творческо вдъхновение, свидетелстват за периоди на изпитания. През средствата на рисунката и с помощта на събраните от фондацията документи, изложбата представя онези малки повече или по-малко познати истории, които уплътняват големия разказ за българското изобразително изкуство.
Текст: Елисавета П. Станчева
Галерия Лоранъ, София, ул. "Оборище" 16
