Изложбата е посветена на 120 години от рождението на големия художник Цанко Лавренов (1896 – 1978). Инициатор за честването е Фондация „Цанко Лавренов“, а проектът се реализира от СГХГ, Фондация „Цанко Лавренов“ и ГХГ – Пловдив под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. Експозицията има ретроспективен характер. Най-голямата представена колекция е тази на Фондация „Цанко Лавренов“ от 151 произведения участват сбирки на държавните и общински музеи и галерии в страната, сред които се откроява тази на ГХГ-Пловдив. Показани са и платна частна собственост. След последната голяма изложба в Националната галерия през 2002 година тази е първата мащабна експозиция, която по нов начин ще срещне публиката с творчеството на една от най-интересните фигури в българското изкуство.

Експозицията включва над 250 произведения живопис, графика, рисунки, приложни проекти. Тя е амбициозен по замисъл проект, целящ да представи изкуството на Цанко Лавренов в неговата пълнота и цялост от ранните творби до последната му композиция. Реализирането му се базира на задълбочено проучване на личния архив на художника, който за пръв път влиза в обръщение. Богатата документална част се интегрира сред изобразителния материал. Изложбата, базирана на детайлното проучване на Лавреновата биография, ще открие на публиката непознати до сега страни от творчеството на художника. Това са неговите първи опити в изкуството, датиращи от ученическите му години, новооткрити творби от „модернистичните“ му години с акцент върху формиращия го период на обучение във Виена (1921-1922). За пръв път Цанко Лавренов ще бъде представен и в контекста на 20-те и 30-те години на ХХ в., чрез контактите му с близки негови приятели художници от Пловдив като Данаил Дечев, Витко Бабаков, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Рилски - техни творби също са включени в експозицията. Откритие са непознати до сега произведения на Лавренов в областта на илюстрацията и приложната графика. Посетителите ще могат отново да си припомнят познати знакови картини като „Стария Пловдив“ от 1930 г., която от години не е показва пред публика. Други емблематични образци са „Поет и природа“, „Куршум хан в Пловдив“, „Хилендарския манастир“, „Малка нощна музика в Стрария Пловдив“ и други.

„Между модерното и канона“ е опит да се разчупят стереотипите в представите за художника. Извън консервативния образ, свързан преди всичко с картините от цикъла „Стария Пловдив“ и родната тематика, Цанко Лавренов е многолик в различните форми на своя стремеж към модерното. Отвъд канона, който сам създава в търсене на оригинален личен стил, отвъд границите на моделиращата го концепция за търсене на „национално по дух изкуство“, той е винаги чувствителен за новото. Творчеството му, особено през 30-те години, е съществен принос към модерния облик на българската живопис от първата половина на ХХ век.